• Хумор

    понеделник, 27 февруари 2017 г.

    Как се чете приказка на 2,8 годишно

    ✔ Как се чете приказка на 2,8 годишно?
    – Ще ми прочетеш ли тази книжка?
    – Да.
    – Прочети ми я.
    – Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
    – Къде е?
    – Ето го тук. Един ден…
    – Какво е това?
    – Яйце. Слушай сега. Един ден една…
    – Къде е майка му?
    – Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
    ✔ Как се чете приказка на 2,8 годишно? – Ще ми прочетеш ли тази книжка? – Да. – Прочети ми я. – Добре де. И такааа. Грозното Патенце… – Къде е? – Ето го тук. Един ден… – Какво е това? – Яйце. Слушай сега. Един ден една… – Къде е майка му? – Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си… – Това ли е майка му? – Това е патицата, да. – Какво е това? – Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило… – Има крака. – Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото… – Тук няма крака. Къде са му краката? – Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата… – Какво е това? – Селянин. Той минал покрай патенцето… – Не! Това е дядо Коледа! – …! – Какво е това? – Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома. – Къде? – В тях! – Тука ли? – Да. Най-сетне то успяло… – Защо спи? – Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта… – Какво е това? – Грозното Патенце. – Това не е грозно патенце! – Красивите лебеди като малки са много грозни патенца. – Не е грозно! – Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди… – Къде са фтиците? – Ето ги лебедите Фтици. – Това са лебеди! – Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’ – Къде са лебедите? – Ето ги лебедите. – А това? – И това е лебед. – Лебед… Какво е това? – Това е… пате някакво, летящо! – Къде е грозното патенце? – Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето) (истината за родителството #2) (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

    – Това ли е майка му?
    – Това е патицата, да.
    – Какво е това?
    – Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
    – Има крака.
    – Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
    – Тук няма крака. Къде са му краката?
    – Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
    – Какво е това?
    – Селянин. Той минал покрай патенцето…
    – Не! Това е дядо Коледа!
    – …!
    – Какво е това?
    – Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
    – Къде?
    – В тях!
    – Тука ли?
    – Да. Най-сетне то успяло…
    – Защо спи?
    – Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
    – Какво е това?
    – Грозното Патенце.
    – Това не е грозно патенце!
    – Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
    – Не е грозно!
    – Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
    – Къде са фтиците?
    – Ето ги лебедите Фтици.
    – Това са лебеди!
    – Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
    – Къде са лебедите?
    – Ето ги лебедите.
    – А това?
    – И това е лебед.
    – Лебед… Какво е това?
    – Това е… пате някакво, летящо!
    – Къде е грозното патенце?
    – Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)
    (истината за родителството #2)
    (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

    Харесай facebook страничката


    [X] CLOSE
    +Get this at Вицове